В Основно училище „Христо Ботев“ с. Садовец се обучават ученици от І-ви до VІІ-ми клас. През учебната 2023/2024 година се обучават 96 ученици, разпределени в 6 паралелки. Училището е на целодневна организация на учебния ден.
История:
Началото на просветното село в с. Садовец се поставя през 1864 година, когато за първи път се отварят вратите на килийното училище. От 1930 до 1947 година съществува допълнително земеделско училище. През 1945 година се открива пълна гимназия, просъществувала до 1950 година и излизат два випуска със средно образование. Сегашното училище Христо Ботев“ е открито през 1964 година по повод 100 години от образователното дело на селото ни.
Разполага с 12 класни стаи и кабинети по физика, химия, биология, музика. Училището е санирано по ОП „Регионално развитие“, „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в средищните училища на община Долни Дъбник“ през месец ноември 2011г., обновено, боядисано в съвременен стил, уютно и модерно – привлекателно. Разполага с физкултурен салон и зала за организиран отдих и физическа активност. В училището функционира здравен кабинет с необходимото оборудване за първа медицинска помощ, осъществявана от медицински специалист. При построяването на новата училищна сграда през 1964 година е обзаведен ученически стол с капацитет за 200 души. Към настоящия момент трапезарията е обзаведена съвременно, с кожени столове, а в кухнята се приготвят закуски и обяд за учениците. От м. Септември 2013г. Община Долни Дъбник предоставя с договор за безвъзмездно право на ползване и управление на МПС от ОУ „Христо Ботев“ с. Садовец училищен автобус. Автобусът се използва за извозване на ежедневно пътуващите ученици от съседните села с. Телиш и с. Бъркач.
В садовското училище са налице отлични условия за ефективен образователно-възпитателен процес. Вече век и половина събира ята деца наесен, обучава ги, възпитава ги в добротворство и вяра и широко им отваря врати, за да полетят на воля и да носят на крилете си любовта към родното, знанието и красотата, защото те ще спасят света. Затова нека нашето школо да продължи да съществува и да пръска зарите на просвещението, да бъде непресъхващ извор на просвета и култура, защото от него струи животът, то е живият живот натурален, истински, реален.
Поколенията се сменят, днешните събития стават вчера, а ние, потомците, продължаваме да пишем поредната страница от летописа на родното школо.